Институтът за пътна безопасност (ИПБ) публикува становище, в което определя монтажа на металните портални и конзолни конструкции за камери и сензори по високоскоростни булеварди в София като животозастрашаващ. Организацията иска незабавно спиране на съоръженията от експлоатация и проверка от ДНСК.
Позицията е разпространена днес, 12 август 2026 г., и се основава на теренни огледи и фотодокументация на екипи на института.
Какви нарушения посочва Институтът
В становището си ИПБ описва четири групи проблеми при заснетите обекти:
- Неподлети анкерни съединения. Според организацията носещите фундаментни плочи на стълбовете са повдигнати на десетки сантиметри над терена, а анкерните болтове остават без подливане с високоякостен разтвор. Институтът твърди, че шпилките поемат натоварвания, за които не са оразмерени, което създава риск от срез при силен вятър или удар.
- Въвеждане в експлоатация на недовършени съоръжения. ИПБ посочва, че върху рамките вече работят камери и електронно оборудване, въпреки че укрепването не е завършено, кабелните трасета са оголени, а ревизионните отвори са необезопасени. Според института това нарушава ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите.
- Липса на пасивна безопасност. Конструкциите са разположени в зоната на възможно напускане на платното, без предпазни ограничителни системи или деформируеми буфери.
- Необезопасена електроинсталация и строителни отпадъци около основите на стълбовете.
Исканията към институциите
ИПБ настоява за спиране от експлоатация и обезопасяване на съоръженията до привеждането им в съответствие със строителните норми, за пълна проверка от ДНСК на строителната документация, включително Акт 15 и Акт 16, и за оповестяване на имената на проектантите, строителния надзор и длъжностните лица, които са одобрили изпълнението.
Позицията за прозрачността на системата
Отделно от техническите бележки организацията поставя и въпроса за обществената отчетност. ИПБ заявява, че подкрепя използването на технологии за контрол, но настоява гражданите да получат информация какви са техническите характеристики на системата, кой я управлява, какви данни събира и как се съхраняват те. Според института публично се съобщава, че оборудването позволява автоматично разпознаване на регистрационни номера и документиране на нарушения като използване на телефон, непоставен предпазен колан и преминаване на червен сигнал — възможности, които според организацията изискват по-строги изисквания към законността и контрола на системата.
Към момента на публикуване няма официална реакция от Агенция „Пътна инфраструктура“, Столична община и ДНСК. Твърденията са на Института за пътна безопасност и не са потвърдени от контролен орган.
